patron

Патрон

Георги Славов Караславов е роден в Дебър на 12 януари 1904 година в земеделско семейство. Завършва основно училище в родното си село, а гимназия в Първомай през 1922 година. Първите си литературни опити прави, когато е 12-годишен. Това са предимно стихове, които публикува в списание „Ученическа мисъл”.

Завършва педагогическото училище в Казанлък и през 1924 -25г. е учител в родното си село, откъдето публикува разкази във вестник „ Полярна звезда”. През 1928 следва в Агрономическия факултет в София, но е изключен като един от инициаторите на студентската стачка. Продължава следването си в Прага от 1929 до 30 година и едновременно работи като строителен работник.

На следващата година се завръща в България и се отдава на творческа дейност. Първата му книга „Уличници” съдържа разкази за страданията на бедните градски деца. Втората му книга „Кавалът плаче” е сборник разкази за Септемврийското въстание от 1923 година. Но най-популярни са романите му „Татул” и „Снаха”, в които рисува пагубното въздействие на собственическата страст върху живота на имотните селяни. Най-голямата му белетристична творба е романът-епопея „Обикновени хора”, който отразява цялостно българския живот от Първата световна война до 9-ти септември 1944 година, той представлява художествено претворяване на националния живот през една сложна и бурна епоха. Пише и повестите „Танго”, „Неверникът Тома”, „Освобождение”. Романът за юноши „Орлов камък“, новели, разкази, очерци, произведения за деца, спомени. 

Караславов е писател реалист, произведенията му са наситени с граждански патос, с дълбоко познаване живота и борбите на народа. Творбите му са познати на много народи по света, само романът „Снаха” е преведен на 25 езика. Този роман е публикуван през 1942 г. и е окачествен за най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди 9 септември 1944г. и получава наградата „Лаврова клонка“ за култура лично от цар Борис III. 

Г. Караславов е носител и на множество други награди за литература. Но той трябва да бъде запомнен и като участник  в Септемврийското въстание, както и във Втората Световна война, когато се записва като доброволец.

Не може да не отбележим и това, че по времето на социализма е Народенпредставител от родната си Пловдивска област в 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 Народно Събрание. Именно като депутат той допринася през 1956 г. Стария град на Пловдив да бъде обявен за архитектурно-исторически резерват и да се съхрани  възрожденския дух и хилядолетната му история.

В старите възрожденски къщи са събрани творбите на големите пловдивски художници – негови връстници и приятели като Зл.Бояджиев, Ц.Лавренов, Борис Ангелушев, Георги Божилов-Слона и др.

От 1947 до 49 година е директор на Народния театър „Иван Вазов” и създава няколко сполучливи драматични творби: „Камък в блатото”, „Език мой – враг мой”, „Майка на всички”, драматизира и романите „Снаха” и „Татул”.

През 1961 година получава титлата академик на българската литература.

На 26 януари 1980 година в София на 76 години умира големият български писател – академик Георги Караславов.

От 1978 год. е патрон на 27 СУ.